Моят дом е моята душа

„Homo homini lupus est.“

Моят дом е моята душа,
там е светло и приятно,
само аз решавам кой да приютя
и на кой да подарявам мисълта си необятна.
Само аз решавам колко и кога
да обичам някого или да мразя,
да отворя ли прозорците си, за да проветря
или да остана насаме с фантазиите си.
Моят дом е моята душа,
там е топло и уютно,
ще заключа своята врата
под носа на чакащата вълча глутница.

автор: butterfly

Етикети: дом, моят дом, стих, стихотворение

Публикувано на 25.05.2009 в 23:17 в категории Стихове. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.